наряза ги със сатъра и ги хвърли на кокошките. Сетне хвана младия петел, положи
Затова сме тук, дойдохме да отпуснем напрежението… – обясни Христо, а Саня го гледаше и не знаеше как да реагира. - С момчетата направо ще се побъркаме, почти постоянно сме възбудени! Дори мислихме да търсим помощ. – продължи да обяснява Христо.
Полетяхме през поляните и горичките. След известно време намалихме, че животните се поизмориха доста, аз се чудех, след като тя не продължи разговора, дали ще има нещо, но мълча си и чакам от нея нещо. Е този път се случи, тя тръгна малко напред и спря до едно дърво, слезе от коня и ме изчака да дойда и аз. Слязох и пак без думи, просто леко се гушнахме, започнахме да се целуваме и пак набързо разхвърлях дрехи каквото имаше – този път не ме болеше гърба, успяхме да сменим повече пози – тя пак ме язди, аз я хванах на задна, набивах ѝ го здраво, но не грубо, изглеждаше, че истински се наслаждава, а аз едвам издържах, толкова ми беше хубаво.
- Вижте сега, деца... проблема ви е много деликатен и аз няма как да ви пусна по улиците така, без да го разрешим.
не защото водата нямаше да остави гърлата им жадни, а защото водата пречистваше
сякаш Господ беше хвърлил отгоре като златен пендар, доволен от видяното днес.
Пристигаме ние там – приятно селце разпръснато по склоновете на планината, поляни, горички, голямо разстояние между имотите – свобода и спокойствие. Нашите Разкази за Саня хора – имат къща с голям двор, която граничи с поляни и горички. В и около двора – селскостопански постройки, обори, градина, беседка, тераси, кокошки, пуйки, биволи, коне, абе селска идилийка и страшно много работа... Съответно, отишли сме, ще помагаме с каквото можем, баба ми ще се види с братовчед си и така. Митко (мъжът на Ели) малко след като отидохме и се разприказвахме – набит, леко дебел, с големи загрубели ръце, абе видял е доста тежка работа, а аз съм добре сложен, що-годе атлетичен, но дланите ми са осезаемо по-дребни и запазени от неговите лапи, нямам шкембе, нямам и чак такава сила, нито неговите ежедневие и интереси, съответно нямахме много общо. Той си е малко по-груб и директно се опита да ме бъзика:
погълнат цял и щом ги стигна, го загърнаха с листенцата си, превръщайки го в черна
Саня отстъпи крачка назад и се насочи към коня на пътя. Щом усети агата зад
- Тогава аз ще се опитам да помогна. Наистина няма как да ви пусна така по улицата. Но искам да видя с какво си имам работа!
Тя да дойде към мен – пак сложно, как да обясни, че тръгва сама на някъде. Решихме го аз да отида натам, но да отбия в едно село и тя ме упъти къде да хвана една екопътека и докъде да ходя по нея, кога да се отклоня и къде да отида – беше филм, но забавен. От нейна страна – тя често излиза да язди, така че нямаше да породи съмнения, просто щеше да язди до по-далеч този път, все едно е правила по-дълга разходка. Казах ѝ:
На мен направо ми пламна лицето, леко се разтреперих, силно се възбудих, не очаквах такива откровения и казах:
Приказката е предназначена за децата, които отказват да пораснат. Инфантилността без граници може дори да бъде опасна.
– Чедо имаш, нема да те вземат у манастира! – Демия падна в краката му и